Участие в XXIV национална историческа конференция „България в световната история и цивилизации-дух и култура“ с доклад на тема: УЧРЕДЯВАНЕ НА ДРУЖЕСТВО „БЪЛГАРСКА СТАРИНА” като остава да се вижда изразът на карел Шкорпил: “Българи, пазете народните си старини,изучавайте миналото на народа си и културата му!”Карел Шкорпил
Павлинка Дякова, гр. Шумен
“Българи, пазете народните си старини,
изучавайте миналото на народа си и културата му!”
Карел Шкорпил
Идеята за изследване и опазване на старините от територията на България се заражда още преди Освобождението – през 40-те години на XIX век.
През 1869 г. в гр. Браила, Румъния, се учредява Българското книжовно дружество. Така за първи път в новата история на България се формулира разбирането, че старините са народна собственост и следва да се издирват, проучват и подреждат в музеи, за да се представят на българите, техни наследници.
В годините след Освобождението на България се създава активно движение за разкриване и опознаване на историческото минало. Главни участници в това начинание са българските учители, както и плеяда от чужди учени, установили се в страната.
През 1890 г. е публикуван Закон за издирване на старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия (Член 1 на Закона отново подчертава, че всички „новооткрити материали и старинни предмети, дето и да се намерят те, принадлежат на държавата.”
По настояване на специалистите от Народния музей в София през 1911 г. е гласуван и Закон за старините. Още в края на XIX век става известна хипотезата на Карел Шкорпил, че край задрямалото селце Абоба трябва да се търси първата столица на Българското царство – Плиска. Наблизо са руините на Преслав и скалите на Мадара.
През октомври 1899 г. започва археологическото проучване на Абоба – Плиска. Ръководител е Фьодор Успенский (1845-1928), Директор на основания от него Руски археологически институт в Константинопол.
Още в първите години на XX век започват и разкопките в Мадара и Преслав.
Така в резултат на обхожданията и събирателната дейност на родолюбиви българи в десетилетието на 1880-1890 г. възникват ядра от ценители на старини, както и училищни и читалищни музейни сбирки в различни градове на страната – Търново, Шумен, Преслав, Варна, Разград, Свищов, Казанлък, Стара Загора, Пловдив и други. Варненското археологическо дружество е най-рано учредено в България, както е и едно от най-активните, включително дало начало на основаването на Сдружение „Българска старина.
Варненското археологическо дружество е учредено на 12 декември 1901 г. Негов инициатор е Карел Шкорпил, Уставът на Археологическото дружество е подписан от най-влиятелните и образовани мъже във Варна. Под него четем имената на Св. Варненско- Преславски митрополит Симеон – председател и членове-основатели П. Станчев – окръжен управител, Р. Матеев – кмет на Варна по него време, Д. Габровски – директор на Мъжката гимназия, Д. Стоилов – директор на Девическата гимназия.
Другият не по-малко значим участник в явлението „Българска старина” е Шуменското археологическо дружество.
През 1902 г., само няколко месеца след Варна, в Шумен се учредява официално Археологическо дружество. Наред с Иван Моллов, в работата му се включват Рафаил Попов и Йордан (Юрдан) Господинов. Приет е Устав за дейността му, както и се поставя началото на Окръжен дружествен археологически музей, който е официално открит на 29 юни 1904 г.
Българското археологическо дружество е основано на 16 декември 1901 г. Инициативата принадлежи на Светия Синод.
Карел Шкорпил, един от най-активните радетели за самостоятелност на музейното дело, предлага идеята си за създаване на Археологическо сдружение „Българска старина”. Основната му цел е разкриване, опазване и социализация на старините в Североизточна България.
Сдружението е официално обявено на учредително събрание, свикано на 23 март 1924 г. в град Варна. „По почин на Карел Шкорпил на 23 март 1924 г. се свика в гр. Варна едно събрание от любители и почитатели на историческите паметници от градовете Варна, Шумен, Нови пазар, Преслав и с. Абоба. Там Карел Шкорпил прочете една сказка „В защита на старините в България”, която после отпечата в отделна книжка.” След сказката К. Шкорпил прави предложение „Да се основе едно археологическо сдружение, което в съгласие с Народния археологически музей да си постави за цел да продължи откриването, опазването и украсата на историческите паметници в Североизточна България и най-вече в Плиска, Мадара и Преслав; да създаде условия за посещаване на народните паметници и да приучи българския народ и най-вече младото поколение да почита и пази паметниците от народното историческо минало.
Така е учредено Археологическото сдружение „Българска старина”. За негов почетен председател е избран Варненско-Преславският митрополит Симеон, а за действащ председател – Карел Шкорпил.
Наред с разкриването и научната публикация на археологическите паметници, една от най-големите заслуги на Сдружението е организирането на народни събори, които показват на обществеността историческите паметници, популяризират за първи път с тържества следите от миналото в първите български столици Плиска и Преслав, както и в Мадара – култовият център на предхристиянска България.
Първият Народен събор е свикан в Плиска на 15 май 1924 г. Датата е свързана със смъртта на княз Борис I († 2 май 907). Съборът има широк обществен отзвук, многобройните посетители биват запознати с археологическите открития и тяхното историческо значение. Обсъдени са редица въпроси, свързани с бъдещите дейности на Сдружението, главно във връзка с благоустрояването на старините и превръщането им в народен парк.
Няколко месеца по-късно, на 23 октомври същата година, е свикано ново учредително събрание, този път в Шумен. Взема се решение в града да се основе временен комитет на Сдружение „Българска старина”.
Първото редовно събрание на Временния комитет на Сдружението „Българска старина” в Шумен избира постоянен управителен съвет за следващите две години. Постът на подпредседател заема Йордан Господинов, по него време училищен инспектор, а на секретар – деловодител – Иван Моллов, председател на Археологическото дружество и уредник на музея в Шумен. След информация на Иван Моллов се взема решение за постъпки за отчуждаване на мерата около разкопките в Мадара и изработване на план за залесяване. Така започва благоустрояването на Археологическия резерват Мадара с красивия му парк, за което огромна заслуга има Сдружението „Българска старина”. Взема се също решение за построяване на шосе от спирка Абоба до старините, като се използва трудовата повинност на селото – така започва и благоустрояването на Плиска (Великов 1987, 167-168).
Следващото събрание на Временния комитет на Сдружение „Българска старина” в Шумен е свикано на 3 февруари 1925 г. Обсъжда се подготовката на нов всенароден събор в Преслав, посветен на 1000-годишнината от смъртта на цар Симеон († 27 май 927 г.).
Във връзка с очакваните много гости на събора, посветен на цар Симеон, Преславското археологическо дружество предлага да се възстанови и Омуртаговият мост. На събранието присъства и полковник Петров, командир на Трета инженерна дружина. Успоредно със строителството, инженерната бригада полага път от моста до старините в Патлейна. Така се полага и началото на парка в Преслав. Започват разкопки в Патлейна. Бъдещата работа ще докаже, че това е манастирът „Св. Пантелеймон” с работилници за белоглинени плочки. Сред тях Йордан Господинов ще съумее да сглоби и керамичната икона на Св. Теодор Стратилат (1909 г.) – единствена засега запазена почти напълно, ненадминат образец на старобългарското изкуство.
Съгласно решенията, взети на годишното отчетно събрание през 1927 г., Сдружение “Българска старина” се заема с пълно разчистване на разкритите паметници в Преслав.
Разкопките започват през месец юни 1927 г. с 50 работника трудоваци. Монтиран е релсов път с пет дековилки за извозване на пръстта. Резултатите не закъсняват. Докладът до Общото годишно събрание на Сдружение „Българска старина”, свикано на 2 ноември 1928 г. отчита, че се разкриват основите на „голяма монументална сграда, с разхвърлени късове от колони, бази, капители, големи каменни блокове, което дава основание на ръководителите да приемат сградата за двореца на владетелите от преди 1000 години” (Великов 1989, 221, бел. 1).
На 12 май 1928 г. се провежда народен събор в Преслав, който отбелязва юбилейната годишнина от царуването на цар Симеон. Както вече споменахме, организацията му, както и подготовката на старините, за да приемат голям брой очаквани гости, е изцяло вменена за задача от Сдружение „Българска старина” и археологическо дружество „Тича”.
През лятото на следващата 1928 г. археологическите разкопки продължават. д-р Кръстю Миятев също взема участие в тях, като представител на Народния археологически музей в София. Нещо повече – той е определен за ръководител на проучванията. Започва разкриването и на една голяма могила, затрупала – както ще се окаже, Симеоновата златна църква и двореца. Тя е забелязана от Йордан Господинов от много време преди това.
По време на събранието си на 22 февруари 1926 г. Постоянният комитет на Сдружението във Варна изказва заслужена похвала и благодарност на колегите си в Шумен за отличната работа. Усилията са справедливо възнаградени, изпратен е благодарствен адрес, с който се предлага промяна на центъра на „Българска старина”: „… че за да може да се направи Постоянният комитет по-навременен, дееспособен, изказва се мнение да се измени уставът в смисъл, щото занапред центърът на „Българска старина” да се определи от общо годишно събрание, като сме на мнение засега Постоянният комитет да се премести във вашия град, който е истински център на българските старини и на Първото българско царство.” Така Шумен поема цялата организация на всенародния събор в Плиска, обявен за 15 май 1926 г.
На 19 юли 1926 г. е свикано общо събрание на Сдружение „Българска старина” в Шумен, председателствано от Карел Шкорпил.
Събранието взема важни решения за по-нататъшната работа под егидата на „Българска старина” относно проучванията в Плиска, отчуждаване на определени територии в съответствие с разкопките и устройването на народен парк, построяването на музей в Плиска. Архитект Рашенов представя план за набирането на средства, като отново се отправи апел към българската общественост, както и за други строежи, необходими за благоустрояването на Мадара. В заключение събранието предлага централното седалище на Сдружение „Българска старина” да се премести от Варна в Шумен, като естествен център на историческите паметници от Първото българско царство.
Измежду първите задачи пред новия управителен съвет стоят построяването на музей в Плиска и изкопаването на кладенец там. Проектите са изпълнени успешно. Организира се също юбилей по случай 25 години научна дейност на Рафаил Попов, заслужил деятел на археологическото и музейно дело в Шумен, който да се чества в Мадара.
През следващата 1927 г. Управителният съвет свиква събрание на 29 март, за да обсъди организацията и мястото на вече традиционния всенароден събор. В доклада си Иван Моллов изтъква резултатите от последните археологически проучвания в Мадара и специално изследванията върху релефа на Конника и предлага съборът да се проведе там. Взема се решение да бъде поканен цар Борис III, министри от правителството и изявени учени. Във връзка с това се предприемат благоустроителни дейности, като построяването на чешми. Проф. Гаврил Кацаров е поканен да произнесе реч, която предварително да се отпечата в 2000 броя и да се продава в деня на събора. Определя се една комисия, съставена от Рашко Маджаров, Геза Фехер, Рафаил Попов и Иван Моллов, която „Да покани Н.В. Царя и Министрите да присъстват на Народния събор, да уреди въпроса с Директора на железниците за пътуване с намалени цени по влаковете до Мадара на гостите” (Великов 1987, 175).
Към всички споменати досега радетели за изучаване на археологическите паметници в Североизточна България трябва да споменем накратко и Геза Фехер (1890-1955), унгарски археолог, работил в България в периода 1921-1944 г., член на Българското археологическо дружество от 1924 г. и чуждестранен член на Българската академия на науките от 1943 г.
Проф. Геза Фехер е един от основоположниците на прабългаристиката. Той участва в археологическите разкопки в Плиска, Преслав и другаде. Проучва основно Мадарския конник.
Всенародният събор на 15 май 1927 г. в Мадара е изключително събитие. В присъствието на цар Борис III, членове на правителството и многохиляден народ е отслужен молебен от Варнеско-Преславския митрополит Симеон и е проведен парад с участието на войскови части и спортни организации. Проф. Гаврил Кацаров произнася пространна реч, в която изтъква значението на Мадара и Плиска. Царят награждава с ордени проф. Гаврил Кацаров, проф. Геза Фехер и Дечко Симеонов за извънредни заслуги към българската историческа наука.
В словото си Н.В. Борис III определя Мадара като „историческо високоценено за всеки българин място” и пожелава на учените нови открития. Слово произнася и Карел Шкорпил: „… Намираме се върху почва, която по своята значимост и по своята история имат малко страни на Балканския полуостров. Паметниците, скрити тук под земята, датират от момента, когато първият човек се е появил в тия страни и принадлежат на всички елементи, които са се изреждали в североизточната част на полуострова.” (по Великов 1987, 175).
Наред с историческата част, Карел Шкорпил представя на обществеността целите и задачите на Сдружението „Българска старина”. Той ги определя като два вида:
- Да се запазят и покровителстват откритите старини със съдействието на местното население, да се открият и изучават нови старини. Това е културната дейност на Сдружението; и;
- Да се създадат народни исторически светилища – паркове – на местата с историческо значение и в тях да се устройват народни събори, които да служат като обединителна сила между всички българи и да ги сплотяват в една мощна нация, която да цени миналото си, да брани настоящето и да открива нови пътища към славно и велико дело.
Това всъщност е основната програма на Сдружение „Българска старина”, спазвана неотклонно и творчески от всички негови членове.
Обсъжда се също мястото на годишното общо събрание и по предложение на Карел Шкорпил изборът се спира на Демир баба теке.
На 2 август 1927 г. в Демир баба теке се провежда годишното събрание на Сдружение „Българска старина”, отчетно за 1926 г.
Резюмирани, дейностите са съсредоточени върху организиране на паркове и продължаване на проучванията и укрепване на вече откритите старини. Направени са постъпки пред Главна дирекция на трудовата земеделска собственост за безплатна замяна на земите в Плиска, необходими за проучване, със земя от фонда на Дирекцията. В Преслав е водоснабдена Патлейна Проучванията в Мадара също продължават, ръководени от Народния музей. Паркът, както и подстъпите към скалния релеф са завършени.
Популяризаторската дейност „Българска старина” също е активна и богата. В тираж 2000 е издадена брошурата на Карел Шкорпил „В защита на българските старини”. Отпечатани са 5000 пощенски картички „Първата българска черква в Плиска”, реставрирана от архитект Рашенов, както и картички „Омуртаговия мост”.
За първи път се поставя и въпросът за статистика на посещенията в Плиска, Мадара и Преслав. Като се отчита значително увеличеният брой на посетителите, се подчертава необходимостта от построяването на музеи – в доклада наречени „хижи”, които да изработват тази статистика.
Отчетният доклад относно Симеоновите тържества през месец май 1928 г. информира: „Преславските паметници привлякоха вниманието на многобройните поклонници… Новооткритата черква с особена архитектура и украса, не без основание наречена „Симеонова златна черква”, направи силно впечатление и задоволи амбицията на Сдружението да представи най-достойно старобългарските паметници през готвените тогава Симеонови тържества”. Изпратени са нарочни писма с предложения за обезвъзмездяване на собствениците от фонда на Трудова поземлена собственост. В резултат на Сдружението са предадени 505 декара: от тях 400 декара са дадени на търг под наем за една година, а останалите 100 декара са предназначени за археологически проучвания.
Така се оформя паркът на Плиска вътре в каменната крепостната стена – във Вътрешния град. Започва неговото благоустрояване. Под ръководството на Сдружението и с помощта на трудоваци са построени две големи (10х5м) и две малки (3х4м) помещения, които да се използват за нуждите на археолозите и за обработка на материалите. Те са разположени в североизточния край на Вътрешния град, където днес до тях е построен и музеят. Питейната вода е осигурена чрез кладенец, изкопан през 1927 г.
Управителният съвет на „Българска старина” получава разрешение да започне проучване в Плиска. За ръководители на археологическите разкопки са определени Карел Шкорпил и Иван Моллов като представители на Сдружението, и д-р Кръстю Миятев – като представител на Народния археологически музей в София. Архитект Александър Рашенов е натоварен с укрепването на старините.
Проф. д-р Александър Рашенов (19.02.1892 – 04.04.1938) е първият български архитект – реставратор на исторически паметници. Роден е в Дряново. Завършва архитектура в Чехия. През 1924 г. се разкрива Архитектурен отдел в Народния археологически музей в София. Като единствен служител в него е назначен архитект Рашенов. Във връзка с разкопките в Плиска, които споменахме по-горе, той укрепва старините и реставрира източната порта на ханския дворец. Разработва проекти за реставрация на паметници в Плиска, Мадара и Преслав. Поради ранната си смърт обаче не успява да ги осъществи. Все пак те влизат в употреба, тъй като неговият приемник в Археологическия музей, проф. д-р архитект Петър Карасимеонов (1903-1980), работи по тях.
Археологическите разкопки в Плиска продължават 6 месеца – от 15 май до 30 октомври 1930 г. Усилията са съсредоточени върху Крумовия дворец и Голямата базилика. В южната част на Крумовия дворец е разчистен вграден камък, вторично използван като строителен материал – с фрагмент от латински възпоменателен надпис, посветен на М. Октавий от рода Апер, по професия лекар, живял 49 години. Народният археологически музей в София осигурява 1000 м релси и 8 вагонетки, с които да се изхвърля накопаната пръст. Същевременно друга група, ръководена от Иван Моллов, разчиства пръстта около Източната порта на крепостта и разкрива една от четирите кули, които я охраняват. Сред многобройните находки там е открит и каменен лъв, служил като база за колона.
Ръководството на Сдружение „Българска старина” се погрижва и за земления ров пред крепостната стена, дълъг 22 километра. Той се оказва застрашен от обезличаване, тъй като земеделците от околните села са започнали да обработват земята на неговата територия. След настояване пред Окръжния управител е изпратено строго нареждане до общините в селата Плисков, Върбяне, Ст. Михайловски, Войвода и Ендже окопът да бъде освободен. Определен е охранителен режим, според който на 5 м от външната страна и на 15 м от вътрешната не може да се оре, нито да се минава с коли. От своя страна Управителният съвет на „Българска старина” организира планомерно залесяване с акациеви дървета по цялото протежение на окопа (Великов 1989, 223).
Сдружението започва и първото проучване на Девташларите – 28 групи побити камъни около Плиска, твърде интересни паметници, свързани с прабългарите и техните източни традиции. Всяка група се състои от различен брой каменни блокове, побити в земята в определен ред. Те представляват твърде засилен интерес сред иманярите, биват разрушавани, камъните преизползвани, а земята присвоявана от земеделците от околните села. По настояване на Управителния съвет на „Българска старина” групите каменни блокове са оградени с окоп, а общините издават нареждане териториите им да не се използват за земеделска работа.
През февруари 1931 г. Управителният съвет на Сдружение „Българска старина” свиква заседание. Наред с текущите въпроси, дневният ред съдържа две много важни точки. Първата от тях е доклад за решенията на съвещание на Народния археологически музей в София, на което са обсъждани планове за работа през текущата година. Директор на Музея по това време е Рафаил Попов. Решенията са свързани със залесяване на парка около Мадарския конник и по-нататъшното му благоустрояване. Планира се също построяването там на горска барака – хижа. Поставя се въпросът за съхраняване на скалния релеф на Мадарския конник. С проучване на състоянието му и набелязване на мерки за неговото запазване е натоварен архитект Рашенов.
Вторият важен въпрос е изцяло инициатива на Сдружението. Илия Силвестриев, член на Управителния съвет, предлага да се действа за запазване на къщите, в които са живели именити възрожденци – шуменци: Панайот Волов, Добри Войников, Васил Друмев, Тодор Икономов, Илия Р. Блъсков. Решено е да се изпрати писмо по този повод до Шуменския градски съвет, а от своя страна „Българска старина” да сложи метални възпоменателни плочи на тези къщи (Великов 1989, 224).
През 1939 г. са отчуждени 340 дка земя в непосредствена близост до старините в Преслав. Решението на този труден въпрос, макар и бавно, позволява на Сдружението да продължи успешно работата си според набелязаните цели.
Започват нови разкопки в Плиска. Ръководител на проучванията е д-р Кръстю Миятев, уредник в Народния археологически музей в София. Средствата са отпуснати от Сдружение „Българска старина”, а работната ръка е от трудоваци. Резултатите са докладвани на заседание на Управителния съвет, свикано през октомври 1937 г.
В течение на 1936 и 1937 г. е почистена пръстта от двора на Голямата базилика в Плиска. В северната част на изследвания терен са разкрити стопански постройки и един кладенец с диаметър 3 м и дълбочина 12 м.
Разчистен е и целият път, дълъг 1,5 км и настлан с каменни плочи, който свързва крепостта от Източната порта до Базиликата. Резултат дават и сондажите на територията на Крумовия дворец. Основите му са достигнати на 2 м дълбочина. Разкрит е и един таен ходник, който води към Северната порта на крепостта.
Активно се мисли и за благоустройството на парковете, в които са разположени историческите паметници. През 1937 г. градският градинар Иван Стойчев е натоварен да разработи план за подреждане на градина – парк в Плиска. Работата по този план започва през 1938 г. Прокарват се алеи и се засаждат декоративни храсти, акации и овощни дръвчета – само със средства на Сдружението са засадени 600 орехови дървета и 400 акации.
Сдружението успява също да издейства построяването на шосеен път от с. Плиска (старата Абоба) до Източната порта, както и успоредно на каменния царски път до Голямата базилика, общо 3,8 км. (Отчет за двадесетгодишната дейност на „Българска старина”, по Великов 1989, 226, бел. 24).
Работи се и по благоустрояването на парка в Мадара. Построяват се шест нови чешми в парка, каменно стълбище към Голямата пещера, както каменна подпорна стена. От главния площад пред Музея нагоре към скалния релеф на Конника започва изграждането на каменно стълбище с площадки (Великов 1989, 227). През 1937 г. разсадникът при Евксиноград във Варна изпраща в дар един вагон декоративни растения. През следващите четири години Шуменското държавно лесничейство предоставя безвъзмездно над 200 000 различни видове декоративни храсти, горски и овощни дървета. Прокарват се алеи, застлани с каменни плочи, а паркът се огражда с жив плет от акации.
На 6 юни 1938 г. във Варна се организира конференция на кметовете в областта. Управителният съвет командирова касиера Дечко Симеонов, който разяснява целта на изпратения апел и благодари на кметовете, които вече са се отзовали. През септември същата година Околийският управител на Нови пазар, Лулчев, свиква сбирка в Плиска. Присъстват 100 души кметове, секретар-бирници, средищни директори, учители и представители на областни дирекции. Гостите разглеждат старините и изслушват реферат за хода на проучванията и резултатите от тях. На тази конференция се основава околийски комитет като клон на Сдружение „Българска старина” със седалище в Нови пазар. Неговата цел е морална и материална помощ в работата, свързана с историческите паметници (Великов 1989, 225). На апела са се отзовали 378 училища, които са внесли 48 982 лв. От общините и частни дарения са постъпили 77 159 лв. Така в касата на Сдружението са постъпили общо 267 013 лв. приходи за отчетната 1939 г. (Великов 1989, 226).
Сдружение „Българска старина” предприема и издателска дейност с цел популяризиране на старините, както и набиране на средства. В резултат през 1939 г. са изработени 8 различни брошури и метални значки с надпис „Археологическо сдружение Българска старина за поддържане на паметниците” с цена 5 и 10 лв. Наред с пътеводителите – водачи и картичките, отпечатани още във връзка с народния събор през 1928 г., тези значки се продават на посетителите от пазачите в Плиска, Мадара и Преслав. През 1939 г. в Плиска се събират над 4000 каменни блокове, които първоначално принадлежат към старините. През същата година започва строежът на масивна сграда, редом с помощните постройки.. Замислена е като музей за находките, открити при разкопките в Плиска, както и археологическа база. Строежът е завършен през септември 1940 г. и съществува и досега с много добре уреден археологически музей.
Пак през 1940 г. са завършени окончателно и парковете в Мадара и Плиска. Разкритите старини са частично консервирани. Управителният съвет на „Българска старина” изработва и поставя общо 58 информативни надписа: „Плиска – първа българска столица, дето са царували 19 български хана от 679 – 893 г.”; „Улица на победителите – хан Исперих”; „Старобългарски каменен път – Борис I” и прочие.
Строителството и подредбата на Музея в Плиска завършва през 1942 г. С останалите материали от строежа е издигната още една по-малка сграда западно от него, както и навес за лапидариума, по предложение на Плисковското археологическо дружество. След годишното отчетно събрание на Сдружението, на 23 юни 1942 г. Музеят е тържествено открит.
Промените, които настъпват в цялата държавна организация след 9 септември 1944 г. засягат и дейността на културните институции в Североизточна България – Шуменския археологически музей, археологическите дружества, както и Сдружение „Българска старина”. Централизацията на археологическите проучвания е окончателно осъществена, като водещи остават Археологическият институт с музей към Българската академия на науките (днес НАИМ) и Министерство на културата.
На 1 март 1945 г. Шуменският музей става държавен със статут на Народен музей. Активността на Срдужение „Българска старина” затихва. Доколкото съществува, тя е съсредоточена главно в популяризаторска дейност.
Днес Плиска, Мадара и Преслав са заобиколени от красиви паркове. Обявени са за археологически резервати. Разкопките са силно напреднали и продължават, осъществена е консервация и реставрация. Началото на тези постижения с национално значение е положено с родолюбието и безвъзмездните усилия на Археологическо сдружение „Българска старина Археологическо сдружение „Българска старина” съществува и днес. Макар и с позатихнали функции и далеч от активното участие в проучванията на историческите паметници в Североизточна България, то е тясно свързано с Регионалния исторически музей в Шумен и работата му е съсредоточена предимно в популяризиране на старините. Съживено през 1990 г., негови председатели стават директорите на РИМ Шумен – доскоро Дечко Лечев, а след неговото пенсиониране – сегашният директор д-р Христина Стоянова. Според добрата традиция, създадена още в началото, работата в Сдружението е доброволна.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Изследвания в памет на Карел Шкорпил. Сборник статии, посветени на 100 годишния юбилей на Карел Шкорпил. София 1961.
Василев, С. Шуменското окръжно археологическо дружество през периода 1912 – края на 40-те години на XX век. – В: Известия на Исторически музей Шумен, кн. XIII, 2006, 189-221.
Великов, В. Начало на музейното дело 1857-1904. – В: Сборник 120 г. музейно дело. Шумен, 1977.
Великов, В. Сдружение „Българска старина” и неговата роля в защита на старините през началния период 1924 – 1927 г. – В: Годишник на музеите от Северна България, Кн. XIII, 1987, 165-179.
Великов, В. Дейността на Сдружение „Българска старина” през периода 1928 – 1944 г. – В: Годишник на музеите от Северна България, Кн. XV, 1989, 221-229.
Господинов, Й. Преслав – минало и настояще (кратък общодостъпен очерк). Шумен 1928.
Известия на Варненското археологическо дружество, кн. 2, 1909.
Фехер, Г. Ролята и културата на прабългарите. София 1941.
Балабанов, Т. Непознатият Йордан Господинов. – В: Преслав, Т. 6, София, 2004, 360-381.
Беков, Вл. и Г. Георгиева. Варненското археологическо дружество. – Архивен преглед, 2012, № 2, 74-81
